Skip to content

Гледка

      Да си третият човек в патрула си има предимства и недостатъци. От задната седалка не се вижда добре и най-вече се занимаваш с писане по дневници. Ако си късметлия и се случи кротка смяна, можеш даже да си подремнеш. Ако не си…
      Точно този ден нещо не се чувствах във форма и помолих началника да не шофирам. Да въртиш волана из задръстването цял ден, може да те довърши, ако не си на център. Началото на смяната отмина, преди да чуем странния хумор на дежурния:
      – Я отидете в блок… От прозореца, на стълбищната площадка на седмия етаж, някакъв иска да прави полет над кукувиче гнездо. Обадил съм се за психолог, но докато дойде, може да е свършила и третата световна.
      Марто паркира колата зад блока, за да не се види, че идва полиция. Дадох им време с Максим да се качат нагоре и заобиколих.
      Със самоубийците се внимава. Трябваше да привлека вниманието му, за да се приближат колегите, но да не го провокирам да довърши тази глупост. Застанах пред блока, малко по-далече от вероятната траектория на падане и започнах да гледам нагоре. Даже сложих длан над очите, сякаш не виждам добре. После се изместих настрани и пак така. Младеж, около осемнадесетте, стоеше на рамката на прозореца и се държеше с изпънати настрани ръце и леко свити колена. Гротесков Христос, надвиснал над тротоара. Видя ме. Не му извиках нищо, но продължавах да се движа и да се правя, че зяпам, за да ме следи с поглед. Изведнъж рязко се обърна назад и залитна, но четири ръце го стиснаха за краката и го издърпаха обратно в сградата.
      Слязоха след известно време. Качихме се в колата и младежът седна до мен на задната седалка, свил остри колена и увесил глава. Максим се опита да говори с него. Трудна работа. Все пак изкопчи как се казва и разбрахме, че приятелката му го е изоставила и светът вече е свършил. Закарахме го в центъра за психично здраве, а дежурният каза, че е уведомил майката да отиде там.
      След няколко часа ни изпратиха пак на същото място. Този път скокът бил довършен.
      Стигнахме. Понеже бях трети в колата, ме оставиха да запазя местопроизшествието и си заминаха по маршрута.
      С годините служба приемаш гадните неща. Виждаш всякакви гледки. Не мога да кажа, че свикваш и ти е безразлично, но се научаваш да не го изживяваш чак толкова. Точно когато си мислиш, че вече не можеш да бъдеш уязвен дълбоко, виждаш нещо което те смазва.

Младежът беше паднал по гръб, с глава точно на ръба на бордюра. Паркираните коли бяха опръскани с кървав мозък. По някаква приумица на случайността, лицето му беше останало незасегнато, но от веждите нагоре нямаше нищо. Обърнах се с гръб, но картината си остана пред погледа ми.
Не знам какво говорят психолозите и психиатрите, но аз исках да се върне времето назад и да хвана този младеж за развлечената блуза, да го ударя в колата и да му крещя:
      – Спри да ровичкаш в себе си. Там можеш да намериш само болка. Не бъркай с пръст в жива рана. Махай се оттам. Излез на вън и се огледай. Виж майка си как трепери за теб. Виж дребният помияр, как скача от радост по краката ти. Виж слънцето и листата на дървото отсреща. Виж онова красиво момиче, което пресича улицата. Ще мине време и някое такова момиче, ще врътне очи с онзи особен поглед и ще забравиш за всички болки на света.
      – Какво ли разбирам аз? Аз съм само един уморен полицай на средна възраст. Спомням си, че тогава помислих, колко по-добре би било, да ме бяха пратили да пазя някой мач. Да ме псуват и да хвърлят по мен бутилки и бомбички, но да не бях видял един млад живот, безсмислено размазан върху тротоара.

Харесайте и следете моята страница в facebook:
Публикувано вРазкази

Напиши първия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *