Skip to content

Красота

      Когато бил млад, в една ранна пролет, Котей тръгнал на пътешествие. Излязъл от къщата си в подножието на връх със странното име Черна глава и тръгнал да види бляскавият град Адзучи, довършен наскоро от владетеля Ода. Носел се слух, че градът е чудо на строителството и изкуството, а за цъфтежа на вишните, господарят ще отвори дори двореца за обикновените хора, които срещу малка такса могат да се насладят на необикновената му красота.
      Мъдрецът се качил на лодка да пресече езерото Бива. До него седял прилично облечен мъж. Лицето на мъжа излъчвало спокойствие и доброта. Незнайно защо Котей го харесал и подел неангажиращ приятен разговор. Когато преминали езерото и приближили към града, видели, че вишните сакура са разцъфнали. По алеята край тях се разхождала жена, която ги съзерцавала. Жената била невероятно красива. Имала дълга до кръста гъста черна коса, бледо красиво лице и походка на богиня. Носела светло зелено чадърче и полите на кимоното и били изрисувани с бамбукови листенца. Сякаш била самата пролет слязла от небесата да уважи първите цветове.
      – Погледни тази прекрасна жена на фона на красотата на цъфналите вишни и ми кажи, че също като мен виждаш божествения замисъл в този прекрасен свят – казал възхитен Котей.
      – Ами, не – отговорил мъжът.
      – Виждам, как много пари се разхождат покрай дървета.
      Отначало Котей не могъл да разбере отговора и объркан попитал:
      – Вие не отивате ли да разгледате новия град?
      – Не. Аз съм представител на дом за куртизанки в Нагоя и отивам на север. Чух, че там имало глад тази зима и ще купувам нови момичета за дома.
      Така от един сводник, мъдрецът научил, че красотата не е реалност, а зависи от човека, който я наблюдава.

Харесайте и следете моята страница в facebook:
Публикувано вРазкази

Напиши първия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *