Skip to content

Нощна смяна

Началникът ме пресрещна още на входа на районното:

– Направо пали колата. Съдействие на тежката група.

След малко се появиха Максим и двама оперативни. Баджуков беше тридесет годишен, сто и четиридесет килограмов културист. Патрулката, още като го видя, изскърца уплашено. Другият беше Митев. Висок, слаб, с изтънял от алкохола нос.

– Накъде? – попитах.

– Карай към махалата. Бузата и брат му, лихварите, са отвлекли момиче.

– Да не е от онези отвличания, дето завършват със сватби?

– Бащата взел петстотин лева заем преди година, а с лихвите и глобите станали пет хиляди. Казали му, че ще продадат щерката в чужбина, за да изчистят заема.

Стигнахме пред три етажен палат с двуметров дувар, който трябваше да е направен с приходите от заложна къща, в която имаше десетина смартфона и две повредени бормашини. Отвори ни дебела жена и когато Баджо я попита за синовете, тя каза намръщено:
– Нема ги. Сутринта заминаха за Германия да си видат жените и да си земат социалните помощи.
– Стига си лъгала. Виждам ги на масата на втория етаж. А и те не са го закъсали толкова за пари, за да взимат помощи – каза Митев.
– Честен кръст. Не лъжем. Горе са мъжо ми и брат му. А щом ората им дават пари, що да не ги приберат?

Проверихме и наистина ги нямаше, затова отидохме при къщата на куция Марин. Отпред имаше будка за пакетирани стоки, но той държеше нещо като заведение сред задния си двор. Двадесетина разнообразни стола, около лошо сглобени маси от подръчни материали. Ако от санитарната инспекция, биха дошли на проверка на такова място, трябваше просто да го запалят. Нищо друго не би помогнало. Куция продаваше алкохол краден от винзавода където работеше синът му, наточен в бутилки втора употреба.

Оперативните го извикаха навън да говорят и след известно количество заплахи и уговаряния, се върнаха с информация за барака до реката, където можело да са издирваните.

Вече притъмняваше. От зле сглобената с ламарини и дъски колиба, прозираше колеблива светлина и това ни даде надежда. С кола не можеше да се стигне, а и не искахме да ги подплашим, затова приближихме ходом от две посоки. Митев трябваше да даде сигнал за влизане и да пази отвън, а ние тримата да разбием паянтовата врата и да заловим хората вътре. Плановете са хубаво нещо, докато не се объркат. Някакво куче ровещо боклуците до реката изквича и трябваше да влизаме на скорост. Сбутахме се на вратата, която Баджо разби и вкупом се озовахме сред дима на огън, запален на земята. Единият от братята се хвърли върху стената, но тя по някакво чудо удържа и всички се сбихме, тъпчейки жарта. Накрая силата и масата на Буджаков си казаха думата. Бузата и брат му лежаха на земята с белезници, а аз и Макси задъхано кашляхме от лютивия дим. Когато Митев дойде с фенера, видяхме и момичето. Беше хвърлено в единият ъгъл голо и с вързани ръце. Беше бито и изнасилено.

Линейки и огледни групи, които не могат да намерят това забутано място. Обяснения по радиостанции и телефони. Началници, които звънят, докато носиш носилката и се сърдят, че не им вдигаш. После писане. Мно-о-ого писане. Когато свършихме, около два часа след полунощ, умирах от глад и имах нужда от много кафе. Дадоха ни маршрут за патрулиране и с Максим най-накрая успяхме да стигнем до денонощното на булеварда. Взехме си кафетата и зачакахме да станат сандвичите.

Зяпах безразлично как се приближава лъскава кола пълна с младежи. Спуснали стъклата на вратите, за да уведомят всички колко много обичат рап, караха с патрулна скорост по булеварда. Точно когато стигнаха до нас, рязко подадоха газ и някой извика:

– Тъпи куки-и!

Единственото което направих, беше да метна чашата с кафето си върху колата, а единственото което постигнах е, че останах без кафе.

Докато дояждахме сандвичите си, се обади дежурният:

– Отивайте в блок 17, на третия етаж, в средата. Някаква баба си влачи чехлите по пода и нарушава нощната тишина.

– Ти си правиш майтап с нас! – ядоса се Максим.

– Никакъв майтап не си правя. Госпожа Томачева от долния етаж се обажда вече три пъти, за да ми обяснява колко не си вършим работата и как няма да е бодра сутринта, за да изкарва парите с които ни плаща заплатите. Ако трябва да разговарям още веднъж с нея, ще се самоубия, така че отивайте…

Харесайте и следете моята страница в facebook:
Публикувано вРазкази

Напиши първия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *