Skip to content

Стихове

Луната блесна в поглед на жена,
но облаците с блъскане я скриха.
Остана спомен с нежна светлина
и ярко чувство с времето изтрито.
***
Поглеждам в твоите очи
изпъстрени с искрици смях.
Не казвай думичка. Мълчи.
Пусни ме да потъна в тях.
***
Догаря в устните една цигара
и като бледо синкава омара
издига се цигареният дим.

Години може би от мен си взима
и сякаш някаква прокоба има –
сред пушеците пътя си вървим.

Животът ни мъчително догаря
и мери времето към крайна гара.
Остават пепел, фасове и дим.

 

Харесайте и следете моята страница в facebook:
Публикувано вСтихове

Напиши първия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *