Skip to content

Дисциплина

Котей бил известен с мъдростта си, но това не носело доходи. Принудил се, разбира се срещу солидно заплащане, да приеме един лапешняр за ученик. Ачо бил десетина годишно келеме, с буден ум и гадния навик да прави не това, което му се казва, а това което вижда. Съответно, придобил всички навици на мъдреца, без да отчита мъдростта на мислите и наставленията. А това, разбира се, е дразнещо. Казваш му да измие чиниите, а го намираш да дреме под сянката на вишнята. Изпратиш го да купи саке, а той се връща с оризови сладки. Никаква дисциплина!
Котей медитирал по въпроса и след дълги размисли се сетил, че когато натопиш носа на кучето в мърсотията, която е изпуснало насред стаята и го плеснеш по носа, после избягва да уринира на съответното място. Въвел система от наказания. Но понеже искал да бъде учител с главно “У” и наставник с главно “Н”, омекотил нещата с разрешението, ако Ачо измисли прилично и мъдро оправдание, да няма никакви последствия.
Един ден малката беля се явила с притеснен вид пред мъдреца:
– Сенсей, защо умира всичко на този свят?
– Ами…, когато им дойде времето, всички умират – стреснат от дрямката си, само това успял да измъдри Котей.
– Ами, времето на умиране на твоята любима чаша за чай беше дошло и тя се счупи, докато я миех – казал мълчуганът.
Така Котей осъзнал истината в древната мисъл, “Дори мъдрецът, може да бъде измамен от хитреца.”

по дзенски коан

Харесайте и следете моята страница в facebook:
Публикувано вРазкази

Напиши първия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *