Skip to content

Секирче

Става въпрос за малка брадва. Секира. Топор. Манарче. Или както там му казват в различните краища на България. Нещо толкова банално и обикновено, че ако се мотае по двора ти, няма да му обърнеш внимание. Веднага ще се запитате, какво толкова ни занимава с някакво си „секирче“? Не става въпрос за предмета, а за един мой срам. И за да ме разберете, трябва да започна по отрано.
Преди няколко години отидохме на гости на приятел в малко градче в Родопите. Наговорихме се, ядохме пататник и родопски клин, освен всички скари, салати и салтанати.
Скоро ще стигна и до секирата. На другия ден станахме рано да разгледаме града. Има какво да се види. Обиколихме стария град. Пихме „въртяно кафе“. Купихме си по някоя дрънкулка. Тогава домакинът ни се сети , че е пазарен ден и иска да ни заведе там, защото слизат хора от планинските села да продават плодове, зеленчуци и разни ръчно изработени вещи.
Пръснахме се да търсим на кой, каквото му трябва. Или просто да гледаме – зяй пазар му викат.
Тъй като нищо не търсех, зяпах по наредените на черги и вестници вещи. Подминавах разните покривчици, дантелки, одеялца и какви ли не други неща, докато погледът ми не се спря на няколко мазни вестника, с наредени върху тях десетина секири с различен размер. Хубавите неща привличат погледа. Загледах се, защото отдавна не бях виждал ръчно правена секира. Взех една, огледах я, после друга и най-накрая вдигнах поглед към човека, който ги продава. Огледах и него. Възрастен човек. Може би на седемдесет – седемдесет и пет години. Почти албинос. Много бяла кожа, бяла къса коса, без плешивина и помътнели сиви очи. Слаб – кожа и кости. Наметнал в летния ден охлузена ватенка, върху замърсена бяла риза, с дочен панталон и гумени сандали. Гледаше ме с надежда. Дали ще купя или само гледам. Май нищо не беше продал, а на обяд се разтуря пазара. Поразмислих и попитах:
– Колко струват?
– Големите 25, средните 20, а малките 15 лева.
– Давам десет за малка – казах, колкото да се направя, че се пазаря.
– Това е хубаво секирче, 15 струва.
Не ми трябваше секира и понечих да си тръгна.
– Айде бе момче, е това ти давам за 12 лева. Размота един вестник и ми подаде малка брадвичка. Огледах я и видях пукнатината на ухото. Явно си мислеше да ми пробута повредената – като ме гледа, някакво гражданче.
Оставих на земята предложената и огледах другите. Нещо ме хвана яд на него. Избрах най- хубавата и казах:
– Тая, за десет лева.
– Недей бе момче, тая струва петнайсе.
– Десет.
Не знам дали се засрами, че се опита да ми продаде повредената или по- вероятно наистина да му трябваха много парите, но махна с ръка и измъчено каза :
– Зимай.
Дадох парите и взех „секирчето“. Тръгнах си доволен, но нещо ме накара да погледна назад. Старецът ме гледаше с такава мъка, че се спрях и понечих да се върна. Като видя, че го гледам сведе поглед. Сякаш се страхуваше да не се върна и да остане и без тези десет лева. Вървях по улицата към къщата на приятеля ми и поразмислих. С тези пари май не бях покрил и цената на желязото, камо ли работата на човека. Засрамих се. Не съм богат, но пет лева давам на ден за цигари. Точно от този ли човек ще правя келепир? Реших да се върна и да му дам петте лева, но когато стигнах пак пазара, него вече го нямаше. Мъчно ми стана и се чувствах гузен, но нямаше какво да направя. В този момент разбрах, че това „секирче“ не е мое, нищо че съм го платил. Ползвах го един – два пъти и после изчезна. Ей така, изчезна някъде. Стоеше в багажника на колата и после един ден видях, че го няма.
Не знам защо се сетих точно сега за това. Както казват в Родопите – грях сторих, на сиромах човек залъка взех. Още се срамувам от тази случка. Уж нищо лошо не съм направил, а ме яде отвътре. Най-тежка е вината, която сам си наложиш.
Дано да е намерил сили този човек, да ми прости гордостта и яда.
За съжаление, аз не мога да си простя.
Глупости, а? Толкова мислене за едно секирче…

Харесайте и следете моята страница в facebook:
Публикувано вРазкази

Напиши първия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *